Каква е връзката между микробиологията и политическите граници? 
Такъв въпрос задава френсия институт "Пастьор", след изследвания.

http://data-bg.com/kiselo.htm

В научно-популярен филм на Института "Пастьор" в Париж, учените са установили със сигурност една невъзможна или за сега научно необяснима взаимовръзка.

По време на Втората световна война, след окупирането на Македония и Беломорска Тракия, местното население там започва да прави типичното българско кисело мляко и саламурено сирене, напълно идентично с традиционно произвежданото в България. След оттеглянето ни в старите граници, населението в бившите окупирани територии, вече не е могло да произвежда същото кисело мляко и саламурено сирене.



Какво общо може да има между микробиологията и политическите граници между държавите. Това би бил един ненаучно формулиран въпрос, ако не беше поставен от един от най-научните микробиологически институти в света.

LB Bulgaricum, агента който стои в основата на киселото мляко и саламуреното сирене "сработва" само на територията на България. 

В чужбина, бацила, като правило може да сработи само един път и влиза в дълбока мутация, която го прави неизползваем.
Един упорит български изследовател успя да отгледа популация на този бацил сработваща максимално 4 - 5 пъти на територията на Беларус и Украйна.